Тахикардия - пулс над 100.
Тахикардията (пулс над 100) може да е нормална – краткотрайна при физическо усилие, обезводняване и др. Може обаче да се дължи на сърдечно или несърдечно заболяване, при което е постоянна или пристъпна.

1Какво може да доведе до тахикардия. Насочващи признаци

Сърдечна честота (пулс) над 100 се нарича тахикардия, а сърдечна честота (пулс) под 60 – брадикардия.

Ако имате симптоми на ускорен и забавен пулс като сърцебиене, задух или гръден дискомфорт, нужна е консултация с кардиолог.

Личният Ви лекар (ОПЛ) ще Ви насочи към кардиолог с направление №3 за консултация.

Ако симптомите са се появили рязко и са много силни, продължителни или има припадък – директно се звъни на тел. 112.

Прочетете повече за това кога трябва да се посети лекар при повишен и забавен пулс.

Тъй като причините за ускорен пулс са много, долу са представени някои насочващи признаци.

Служат единствено за Ваша информация и не заместват необходимата консултация с лекар.

  • Насочващи признаци при тахикардии (пулс над 100):
  • Кое е нормално – нормално пулсът се повишава по време на физически упражнения, обезводняване, висока телесна температура, при прием на стимуланти (кофеин и др), хроничен недостиг на сън.

    Важно: При всички тези състояния тахикардията е временна.

    Сърдечната честота трябва да се нормализира (<100) след като прекратите физическата активност, след като се хидратирате, след като спадне температурата, няколко часа след силното кафе.

  • Кое не е нормално и кое гранично – ако пулсът е постоянно повишен над 100, дори в покой, нужна е консултация с ОПЛ, който насочва към кардиолог.

    Консултация е необходима и при пристъпни повишения (изведнъж), които не са провокирани от нормалните причини, изброени горе.

    Стойности на пулса 90-100 също са в границите на нормата, но са „сива зона“ и често притесняват пациента.

    В случая също може да се извърши консултация с ОПЛ и кардиолог, за да се отхвърли подлежащо заболяване или състояние.

  • Млади жени и мъже с постоянна тахикардия (100+) – младите хора обичайно нямат сърдечно увреждане.

    Често има друга (несърдечна) причина, която кара здравото сърце да „бие“ по-бързо.

    С по-висока честота ще са повишената функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм), анемията, ниското или високо кръвно налягане, панически атаки.

    Други заболявания, включително и сърдечни, също са възможни, но честотата им е по-ниска в млада възраст.

  • Възрастни с тахикардия (100+) – при тях най-често вече има сърдечно заболяване и то е причина за промяната в пулса.

    Честа е хроничната липса на кръв поради стеснения на сърдечните артерии от атеросклеротични плаки (атеросклероза).

    Заболяването се нарича исхемична болест на сърцето (ИБС, от „исхемия“ – липса на кръв). Сърдечният инфаркт е форма на ИБС.

    Чести са сърдечните увреждания от високо кръвно налягане, клапни пороци, прекомерен алкохолен прием и др.

    Изброените сърдечни заболявания могат да доведат до поява на тахикардии или брадикардии – постоянни или пристъпни.

2Какви изследвания се извършват при тахикардии. Поставяне на диагноза

Тахикардия (пулс над 100) на електрокардиограма (ЕКГ)
На снимката виждате електрокардиограма (ЕКГ). ЕКГ записва електрическата активност на сърцето и е основно изследване при промени в пулса.

При тахикардия могат да се извършат изброените долу изследвания.

Диагнозата се поставя според резултатите от изследванията.

Не може да се диагностицира категорично причината за ускорен пулс само според субективни оплаквания – сърцебиене, задух, стягане в гърдите и т.н.

Винаги са нужни изследвания, които да докажат/отхвърлят причините.

  1. Електрокардиография (ЕКГ) – запис на електрическата активност на сърцето по време на прегледа.

    Това е основно изследване и се извършва винаги при ускорен пулс, както от кардиолозите, така и от общопрактикуващия Ви лекар.

    Извършва се за минути, безболезнено е и дава значителна информация за работата, размерите и позицията на сърцето.

    На гърдите се залепват „лепенки“ (електроди, сензори), а на крайниците се поставят „щипки“ (също електроди), които записват електрическата дейност на сърцето „от различни ъгли“.

    Резултатът е електрокардиограма – разграфен дълъг лист хартия с начертана на нея електрическата активност на сърцето. Изглежда като горната снимка.

    Важно: Винаги пазете ЕКГ записите си (листовете). Не ги изхвърляйте. Записът представлява „моментна снимка“ на състоянието на сърцето и може да се ползва в бъдеще за сравняване на състоянието преди-след.

    Вижте статията как трябва да се подготвите и какво да питате по време на лекарски преглед.

    Чрез ЕКГ се диагностицират не само промени в ритъма на сърцето (тахикардии, аритмии), а и:
    (1) дали до него достига достатъчно кръв (исхемична болест на сърцето, инфаркт),
    (2) дали има увеличаване на размерите му (хипертрофия, напр. от хипертония) и други.

  2. Холтер-мониториране (Холтер) – ЕКГ запис за 24 часа или повече чрез преносимо, малко ЕКГ устройство.

    Залепват се електроди само на гърдите, а ЕКГ устройството е закачено на колан или го носите в джоб, или около врата.

    Записът е електронен, защото е много дълъг. Визуализира се на компютър и може да се принтират части от него.

    Холтерът се използва често, ако имате пристъпни симптоми и по време на прегледа ЕКГ не показва съществени промени.

    Ако имате симптоми по време на 24-те часа, трябва да записвате часа, в който сте ги получили („дневник на симптомите“).

    Това насочва лекуващия Ви кардиолог върху кой сегмент на ЕКГ записа да се концентрира.

  3. Ехокардиография – чрез ултразвук се визуализира сърдечния мускул, сърдечните клапи. Често се съчетава с ЕКГ.

    Виждат се клапни пороци, уголемяване на сърцето, участъци от сърдечния мускул, които не функционират нормално поради липса на кръв (исхемия) или други причини.

  4. Ехокардиография.
    Визуализация на сърцето при ехокардиография. Виждат се лява камера (LV), дясна камера (RV), ляво предсърдие (LA), дясно предсърдие (RA), митрална клапа (MV), трикуспидална клапа (TV).
  5. Сърдечен стрес тест – представлява ЕКГ и измерване на кръвното налягане по време на физическо усилие.

    Ползва се бягаща пътека (тредмил) или велоергометър. Скоростта постепено се увеличава, което натоварва постепено сърцето. Едновременно се извършва ЕКГ и периодично се измерва кръвното налягане.

    Така се оценява сърдечната функция при натоварване.

    Пример: В началните етапи на ИБС симптомите от липса на кръв се появяват само при физическо усилие или стрес.

    Натоварването повишава пулса, което увеличава нуждите на сърцето от кислород.

    При наличие на атеросклеротични плаки в сърдечните артерии обаче, през тях не може да премине достатъчно кръв за повишените нужди на сърцето.

    Така стрес тестът може да „открие“ ИБС, дори ако ЕКГ в покой не показва значителни промени.

  6. Кръвни изследванияпълна кръвна картина (ПКК), щитовидни хормони (TSH, fT4), йонограма (натрий, калий и т.н.) и други.

    Това са рутинни изследвания за несърдечни причини за повишен пулс.

    Пълната кръвна картина може да покаже анемия, щитовидните хормони – хипертиреоидизъм, йонограмата – високо или ниско ниво на електролити (калий и др).

  7. Други изследвания – коронарна ангиография (коронарография), компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и др.

    Тези изследвания се провеждат много по-рядко от горните – само когато има тежки симптоми или данни за сърдечно увреждане от другите изследвания.

3Основни рискове и усложнения при тахикардиите

Усложненията при тахикардиите зависят от типа им, колко време продължават, честотата на пулса и др.

Важно: Долните усложнения се отнасят за патологични тахикардии (тахиаритмии) – предсърдно мъждене и трептене, камерни тахикардии и др.

Не се отнасят за нормалната кратка тахикардия при здрави хора по време на физическо натоварване, обезводняване и т.н.

Основните усложнения на тахиаритмиите са сърдечна недостатъчност, образуване на съсиреци в сърдечните кухини, които могат да доведат до исхемичен инсулт или запушване на други артерии, внезапна сърдечна смърт при камерните тахикардии.

Пример: При съкращението си сърцето изпомпва кръв, която е постъпила в кухините му по време на паузите между съкращенията.

Ако пулсът е прекалено висок, тези паузи са минимални до нулеви и сърдечните кухини не се изпълват ефективно с кръв.

Така няма да може да изпомпва достатъчно кръв, което може да доведе до сърдечна недостатъчност или до припадък.

Друг важен момент е, че при много високите сърдечни честоти, предсърдията и камерите не се съкращават („свиват“) ефективно.

Това може да доведе до задръжка на кръв в тях, която може да се съсири.

Образуваният съсирек (тромб) може да се откъсне и да запуши артерия на мозъка. Така се развива исхемичен мозъчен инсулт.

Може да се запуши и артерия на крайниците или органите. Състоянието се нарича остра артериална недостатъчност.

Статията Ви беше полезна?

Коментари

Вашият коментар

Вашият коментар

Можете да споделите личен опит или познания, които ще бъдат полезни за останалите.

Не се отговарят въпроси относно (1) разчитане на изследвания, (2) поставяне на диагноза и (3) коментар на назначено лечение.

Лекуващият лекар (общопрактукуващ или прегледал Ви специалист) разчита изследванията, поставя диагноза и коригира лечението при нужда.

Eдинствено името и коментарът Ви ще се виждат. E-mail адресът не се публикува.