При взаимодействията на някои лекарства 2х2 наистина е 6. Нарича се суперадитивен синергизъм.
При взаимодействията на някои лекарства 2 + 2 наистина е 6. Нарича се суперадитивен синергизъм. Позволява контрол върху заболяването с комбинация от ниски дози от две лекарства, с малко или никакви странични реакции. Алтернативен вариант е едно лекарство във високи дози, но тогава е възможно да се появяват нежеланите му ефекти.

Лекарствата могат да взаимодействат помежду си и техният ефект да се усили или намали. Това усилване/намаляване на ефекта може целенасочено да се търси или да доведе до нежелани странични реакции.

Освен помежду си, лекарствата могат да взаимодействат с някои храни или вещества, което отново ще промени ефекта им.

1Как лекарствата взаимно усилват ефекта си

Новите статии

Лекарствата могат при взаимодействието си да увеличат ефекта си чрез:

  • адитивен синергизъм – 2 + 2 = 4;
  • суперадитивен синергизъм – 2 + 2 = 5;
  • потенциране– 2 + лекарство за друго заболяване = 3;

Как лекарство В потенцира ефекта на лекарство А?

  • или повишава чувствителността на рецепторите му;
  • или пречи на тялото да го обработи (метаболизира);
  • или пречи на тялото да го изхвърли (екскретира);
  • или го измества от плазмените протеини;
  • или му помага да стигне до целевото място.

2Как лекарствата взаимно отслабват ефекта си

Свръхдоза от опиоиди като хероин, морфин, метадон, оксикодон е смъртоносна, защото опиатите подтискат дишането. Антидотът е налоксон - конкурентен антагонист на опиата.
Свръхдоза от опиоиди като хероин, морфин, метадон, оксикодон е смъртоносна, защото опиатите подтискат дишането. Антидотът е налоксон – конкурентен антагонист на опиата.

Лекарствата могат при взаимодействието си да намаляват ефекта си като се състезават помежду си.

Лекарствата А и Б могат да намаляват ефекта си чрез:

  • конкурентен антагонизъм – мястото на свързване на А и Б с рецептора е едно и също. Те ще се “състезават” за това място. Лекарството с по-голяма концентрация ще измести другото и ще прояви ефекта си.

    По този начин налоксонът измества опиатите от рецептора им и възстановява дишането при свръхдозирали.

    За да стане това обаче е необходимо да е в достатъчно висока концентрация.

  • неконкурентен антагонизъм – тук има два варианта.

    Отново като при конкурентните, А и Б може да се свързват с едно и също място на рецептора.

    Б, веднъж свързало се с рецептора, не може да се измести, независимо от концентрацията на А.

    Вторият вариант е А и Б да не се свързват в едно и също място. Б ще се свързва на друго място (алостерично) и ще намалява действието на А от там.

Лекарствата могат да намаляват ефекта си и по други начини:

  • фармакологичен антагонизъм – Б пречи на резорбцията, обработването и изхвърлянето на А организма.
  • химичен антагонизъм – Б директно свързва А и образуваният комплекс (АБ) се изхвърля извън тялото. По този начин се лекуват отравяния с живак, арсен и други тежки метали.

3Желани и нежелани лекарствени взаимодействия

Взаимодействията се делят на желани и нежелани, според това дали ти носят положителен лечебен ефект или нежелани реакции.

Колкото повече лекарства се приемат, толкова по-голям е шансът да си взаимодействат. Взаимодействие може да има дори при прием на едно лекарство с храната.

Задължително е преди да се приема каквото и да е – лекарство, добавка, билка – да се провери за взаимодействията с лекарства, хранителни добавки, храни.

В интернет има много места, където те могат да се проверят – Фрамар, Drugs.com, WebMD.