Нов имунизационен календар 2020г. и стар от 2019г. Задължителни ваксини. Отлагане

1Нов имунизационен календар за 2020г. (задължителни ваксини)

Имунизационният календар е схема за приложението на задължителните имунизации и реимунизации при определени възрастови групи. Одобрява се от Министерството на здравопазването. Имунизациите включени в него са безплатни.

Важно: Освен задължителни имунизации има и задължителни прегледи. Прочетете повече за задължителните профилактични прегледи при възрастни над 18 години и бременни.

В България има и препоръчителни имунизации, целта на които е защита на определени уязвими групи според възраст, професия и др.

Препоръчнителни имунизации са тези срещу ротавирусен гастроентерит, човешки папиломен вирус (HPV), грип, хепатит А, варицела.

Всички ваксини в календара се инжектират мускулно и са 0.5мл, с изключение на БЦЖ, която е вътрекожно и 0.1мл.

2Какво е имунизация, реимунизация, ваксина. Видове ваксини.

Имунитет – устойчивост и невъзприемчивост на организма към (1) болестотворни микроорганизми, (2) продуктите им, (3) както и белтъци, носители на чужда генетична информация.

Имунизация – поставянето на ваксина (една или няколко дози от нея) с цел постигане на достатъчен имунитет срещу дадена болест.

Ваксините предизвикват развитието на имунитет към съответното заболяване, причинявано от микроорганизма.

След като се достигне достатъчният имунитет, той трябва да се поддържа.

Това става с реимунизациите – поставяне на допълнителна доза от същата ваксина след време с цел поддържане на имунитета.

• Видове ваксини:
• Живи ваксини (Приорикс, Ротарикс) – изработват се от отслабени микроорганизми. Силни са, имитират естествената инфекция и създават дълготраен имунитет за много години с по-малко приложения.

  Недостатъците им включват остатъчна вирулентност, възможност за реверсия, ограничен срок на годност.

• Убити, инактивирани ваксини – изработват се от инактивирани с физични и химични средства микроорганизми или техни продукти. По-слабо ефективни от живите, затова са необходими няколко дози за пълен ефект.

3Отлагане на ваксини при общи противопоказания

При някои състояния (противопоказания) трябва да се отложи прилагането на ваксините.

Противопоказанията за ваксинация биват временни и постоянни.

При временните противопоказания отлагането е до 6 месеца след срока в имунизационния календар.

При постоянните – над 6 месеца. В този случай отлагането се извършва с решение на областна специализирана комисия.

Ваксините не могат да се прилагат предварително, ако интервалът от предходната е по-малко от 1 месец. Този месец е нужен за развитието на имунитет към съставките на предишната ваксина.

• Общи противопоказания за приложение на ваксини:
• Остри инфекциозни заболявания, включително и периода на възстановяването от тях.
• Фебрилни състояния (висока температура).
• Активна форма на туберкулоза.
• Декомпенсиран сърдечен порок.
• Декомпенсирани диабет, тиреотоксикоза, надбъбречна недостатъчност.
• Менингит, енцефалит – отлагането е за 1 година след оздравяването.
• Хроничен активен хепатит и чернодробна цироза – отлагането е до влизане в ремисия и след консултация със специалист.
• Остри гломерулонефрити – отлагането е до 6 месеца след оздравяването.
• Нефротичен синдром – отлагането е до края на кортикостероидното лечение.
• Автоимунни заболявания – отлагането е до влизане в ремисия и след консултация със специалист.
• Алергия и др.

4От кого се извършват задължителните имунизации

Първите две имунизации (хепатит Б и туберкулоза) се извършват от лекар в родилното отделение.

Следващите задължителни имунизации и реимунизации се провеждат от личния лекар след преглед и са безплатни.

Здравноосигурени, които не са избрали личен лекар, се имунизират безплатно в имунизационен кабинет на РЗИ в областния град.

5Противопоказания за прилагане на живи ваксини. Противопоказания при новородени деца

• Противопоказания за прилагане на ваксини при новородени деца:
• Остри инфекциозни заболявания.
• Фебрилни състояния (температура).
• Гърчов синдром.
• Увреждания на централната нервна система – исхемични, хеморагични, възпалителни, травматични.
• Проведени кръвопреливания.
• Недоносеност – здрави недоносени се имунизират два месеца след определения термин за раждане. Недоносени деца с мозъчни кръвоизливи, неонатален сепсис се имунизират 6 месеца след определения термин за раждане.

Живите ваксини могат да имат остатъчна вирулентност.

Затова при състояния с потисната имунна система (от заболявания или лекарства) има конкретни препоръки за приложението им – дали се прилагат, кои точно и кога.

Вашият лекар ще Ви информира конкретно за Вашето състояние, ако има такова.

• Някои противопоказания за приложение на живи ваксини са:
• Бременност или очакваща бременност до 3 месеца.
• Имунодефицити – не се прилагат изобщо живи ваксини. Може убити, токсоиди и имуноглобулини.
• Вроден, симптоматичен HIV – не се прилага БЦЖ.
• Вроден, асимптоматичен HIV – може да се прилагат живи ваксини.
• Злокачествени заболявания – всички живи ваксини, без Приорикс, могат да се прилагат минимум 6 месеца след ремисията. Приорикс се прилага минимум 24 месеца след ремисията.
• Трансплантирани – Приорикс се прилага минимум 24 месеца след трансплантацията. Убитите ваксини минимум 12 месеца след трансплантацията.
• Автоимунни анемии, тромбоцитопении – живите се прилагат след прекъсване на лечението, в ремисия.
• Приложение на кортикостероиди под 2 седмици – може да се прилагат живи ваксини.

6Стар имунизационен календар за 2019г.