Имунизационен календар – 2020 и 2019г. (задължителни ваксини)

1Имунизационен календар за 2020г. (задължителни ваксини)

Имунизационният календар е схема за приложението на плановите имунизации и реимунизации при определени възрастови групи.

Имунизационният календар включва задължителните имунизации и реимунизации, които са безплатни. Календарът се одобрява от Министерството на здравопазването.

Прочетете повече за задължителните профилактични прегледи при възрастни над 18 години и бременни.

В България има и препоръчителни имунизации, целта на които е защита на определени уязвими групи според възраст, професия и др. Дадени са след таблицата със задължителните ваксини.

• В имунизационния календар се отразява:
• Възрастовата група, на която се прилага ваксината;
• Каква ваксина се използва;
• Начинът на приложението на ваксината. На практика всички ваксини се инжектират мускулно и са 0.5мл, с изключение на БЦЖ, която е вътрекожно и 0.1мл.

• Препоръчнителни имунизации:
• Ротавирусен гастроентерит
• Човешки папиломен вирус (HPV)
• Грип
• Хепатит А
• Варицела

• За ваксинация против хепатит Б има два варианта:
• Да се ползва само Енжерикс. Той се прилага в 3 дози – първите 24 часа след раждане, 1 месец и 6 месец. В този случай, през 2, 3 и 4 месец, вместо шесткомпонентна ваксина, включваща хепатит Б (Хексацима или Инфанрикс Хекса), ще се ползва петкомпонентна (Пентаксим).
• Да се ползва Енжерикс при първите 24 часа, след което хепатит Б ваксината да се включи в шесткомпонентната (Хексацима или Инфанрикс Хекса) през 2, 3 и 4 месец. Така дозите за хепатит Б стават 4.

2Какво е имунизация, реимунизация, ваксина. Видове ваксини.

• Имунитетът е устойчивост и невъзприемчивост на организма към:
• болестотворни микроорганизми;
• продуктите на тези микроорганизми;
• белтъци, носители на чужда генетична информация.

• Ваксината е биологичен препарат, получен от:
• живи болестотворни микроорганизми;
• убити болестотворни микроорганизми;
• продуктите на тези микроорганизми;

Ваксините предизвикват развитието на имунитет към съответното заболяване, причинявано от микроорганизма.

Имунизацията е поставянето на ваксина (една или няколко дози от нея) с цел постигане на достатъчен имунитет срещу дадена болест.

След като се достигне достатъчният имунитет, той трябва да се поддържа.

Това става с реимунизациите – поставяне на допълнителна доза от същата ваксина след време с цел поддържане на имунитета.

• Имунизациите биват:
• Пасивни – след преболедуване от дадена болест.
• Активни – след приложение на ваксина, която предпазва от истинско преболедуване.

• Ваксините биват:
• Живи ваксини (Приорикс, Ротарикс) – изработват се от отслабени микроорганизми. Силни са, имитират естествената инфекция и създават дълготраен имунитет за много години с по-малко приложения.

  Недостатъците им включват остатъчна вирулентност, възможност за реверсия, ограничен срок на годност.

• Убити, инактивирани ваксини – изработват се от инактивирани с физични и химични средства микроорганизми или техни продукти. По-слабо ефективни от живите, затова са необходими няколко дози за пълен ефект.

3Кога се считат за завършени задължителните имунизациите

За хепатит Б – три приема на Енжерикс (24 час, 1 и 6 месеца) или един прием на Енжерикс (24 час) и три приема на многокомпонентна ваксина (Хексацима, Инфанрикс Хекса през 2, 3 и 4 месеца).

За дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б – три приема на комбинирана ваксина (2, 3 и 4 месеца – Хексацима, Инфанрикс Хекса, Пентаксим).

За пневмококи – три приема на Синфлорикс (2, 3 и 4 месеца).

За морбили, паротит и рубеола – един прием на Приорикс или М-М-RVAXPRO (13 месеца).

4Отлагане на ваксини при общи противопоказания

При някои състояния (противопоказания) трябва да се отложи прилагането на ваксините.

• Противопоказанията за ваксинация биват:
• Временни – при които отлагането е до 6 месеца след срока в календара.
• Постоянни – отлагане за повече от 6 месеца. Извършва се с решение на областна специализирана комисия.

Ваксините не могат да се прилагат предварително, ако интервалът от предходната е по-малко от 1 месец. Този месец е нужен за изработката на имунитет към съставките на предишната ваксина.

• Общи противопоказания за приложение на ваксини:
• Остри инфекциозни заболявания, включително и периода на възстановяването от тях.
• Фебрилни състояния (температура).
• Активна форма на туберкулоза.
• Декомпенсиран сърдечен порок.
• Декомпенсирани диабет, тиреотоксикоза, надбъбречна недостатъчност.
• Менингит, енцефалит – отлагането е за 1 година след оздравяването.
• Хроничен активен хепатит и чернодробна цироза – отлагането е до влизане в ремисия и след консултация със специалист.
• Остри гломерулонефрити – отлагането е до 6 месеца след оздравяването.
• Нефротичен синдром – отлагането е до края на кортикостероидното лечение.
• Автоимунни заболявания – отлагането е до влизане в ремисия и след консултация със специалист.
• Алергия и др.

5От кого се извършват задължителните имунизации

Първите две имунизации (хепатит Б и туберкулоза) се извършват от лекар в родилното отделение.

Следващите задължителни имунизации и реимунизации се провеждат от личния лекар, след преглед и са безплатни за пациента.

Здравноосигурени, които не са избрали личен лекар, се имунизират безплатно в имунизационен кабинет на РЗИ в областния град.

6Противопоказания за прилагане на живи ваксини

• Някои противопоказания за приложение на живи ваксини са:
• Бременност или очакваща бременност до 3 месеца.
• Имунодефицити – не се прилагат изобщо живи ваксини. Може убити, токсоиди и имуноглобулини.
• Вроден, симптоматичен HIV – не се прилага БЦЖ.
• Вроден, асимптоматичен HIV – може да се прилагат живи ваксини.
• Злокачествени заболявания – всички живи ваксини, без Приорикс, могат да се прилагат минимум 6 месеца след ремисията. Приорикс се прилага минимум 24 месеца след ремисията.
• Трансплантирани – Приорикс се прилага минимум 24 месеца след трансплантацията. Убитите ваксини минимум 12 месеца след трансплантацията.
• Автоимунни анемии, тромбоцитопении – живите се прилагат след прекъсване на лечението, в ремисия.
• Приложение на кортикостероиди под 2 седмици – може да се прилагат живи ваксини.

7Противопоказания за прилагане на ваксини при новородени деца

• Противопоказания за прилагане на ваксини при новородени деца:
• Остри инфекциозни заболявания.
• Фебрилни състояния (температура).
• Гърчов синдром.
• Увреждания на централната нервна система – исхемични, хеморагични, възпалителни, травматични.
• Проведени кръвопреливания.
• Недоносеност – здрави недоносени се имунизират два месеца след определения термин за раждане. Недоносени деца с мозъчни кръвоизливи, неонатален сепсис се имунизират 6 месеца след определения термин за раждане.

8Имунизационен календар за 2019г. (задължителни ваксини)

Имате въпроси относно състоянието си?

Запазване на час за онлайн консултация