Дълбок тромбофлебит на крака
Основните симптоми на дълбокия тромбофлебит (ДВТ) са рязко настъпил оток, болка и напрежение в засегнатия крайник, често при налични рискови фактори, описани долу. Причината за отока е образувалият се в дълбока вена тромб, който я запушва и намалява оттичането на кръвта от крайника. Други наименования, под които можете да го срещнете, са дълбока венозна тромбоза (ДВТ), флеботромбоза или просто “тромбофлебит”.

1Какво представлява дълбокият тромбофлебит (дълбока венозна тромбоза)

Тромбофлебитът представлява възпаление на вена с образуване на тромб в нея (thrombo – тромб, съсирек; phlebitis – възпаление на вена).

  1. Повърхностен тромбофлебит – когато се засягат повърхностни вени, състоянието се нарича повърхностен тромбофлебит. Симптомите включват зачервяване, уплътняване и болка, поради силно изразеното възпаление на вената и околните тъкани. Прочетете повече за повърхностния тромбофлебит.
  2. Дълбока венозна тромбоза (ДВТ, дълбок тромбофлебит) – когато се засягат дълбоките вени, състоянието се нарича дълбока венозна тромбоза (ДВТ) или флеботромбоза. В този случаи първо се образува тромб, а впоследствие вената около него се възпалява.

    Основните симптоми са рязко настъпил оток около глезените, подбедрица или цял крак, напрежение и болка, често при налични рискови фактори.

    Повечето хора, вкл. и преболедували, наричат и двете състояния “тромбофлебит”, въпреки че са различни. Тази статия се отнася за дълбоката венозна тромбоза. За по-лесно разбиране в статията вместо ДВТ ще се ползва “дълбок тромбофлебит”.
  3. Белодробна емболия (БТЕ) – тежко усложнение на дълбокия тромбофлебит, при което се откъсва част от тромба и се отнася с кръвта до сърцето и белия дроб, където запушва клон на белодробна артерия. Сравнително често и потенциално фатално усложнение.

    Превенцията и навременното реагиране при белодробна емболия са главните причини, поради които лечението на ДВТ е болнично.

2Симптоми на дълбок тромбофлебит (ДВТ)

Симптомите при дълбокия тромбофлебит варират според засегнатата вена (вени), дали е пълно или частично запушването и др.

  1. Оток – най-важният симптом, който според засегнатата вена (вени) може да обхваща глезените, подбедрицата или целия крак. Отокът е мек и при натиск остава трапчинка, която бавно се изглажда.
  2. Болка, тежест, дискомфорт – усилват се в изправено положение и ходене. Намаляват в легнало положение и при повдигане на крайника.
  3. Минимална симптоматика – дълбокият тромбофлебит може се развие без почти никакви симптоми, особено при залежаване поради заболявания или по време на болничен престой. В този случаи първата изява може да е директно усложнението – белодробна емболия.

По-рядко е развитието на дълбок тромбофлебит на горния крайник (Синдром на Пейджет-Шрьотер). Протича със същите симптоми, чест е при спортисти (“тромбоза от усилие”).

3Причини и рискови фактори за дълбок тромбофлебит

Хирургичните операции са рисков фактор за тромбофлебит (дълбока венозна тромбоза)
Едни от най-силните рискови фактори за дълбок тромбофлебит (дълбока венозна тромбоза) са големите операции (ортопедия и травматология, неврохирургия и др), злокачествените заболявания, химиотерапията. Много често провокиращият момент е комбинация на няколко фактори, например прием на орални контрацептиви, тютюнопушене и залежаване.

Дълбокият тромбофлебит има множество рискови фактори. Колкото повече от тях са налични, толкова по-висок е шансът за развитието му.

Рисковите фактори за ДВТ се обединяват в три основни групи според механизма си на действие (триада на Вирхов) – застой на кръвта, увреждане на стената на вената и повишена съсирваемост на кръвта.

Новите статии

Рисковите фактори включват:

  1. Оперативни интервенции – високорискови са ортопедия и травматология, неврохирургия, големи коремни операции и др.;
  2. Травми с фрактури на кости;
  3. Злокачествени заболявания и химиотерапия;;
  4. Унаследени заболявания – тромбофилии, дефицит на фактори C и S, дефицит на антитромбин, излишък на фактори 7, 9, 11 и др.
  5. Прием на орални контрацептиви – при млади жени. Увеличават кръвните фактори на съсирването, увеличават слепването на тромбоцитите и др;
  6. Хормонално-заместителна терапия – при менопауза. Същите ефекти като при контрацептивите;
  7. Залежаване – след операция, при престой в болница, след инсулт или травми, възрастни хора, наднормено тегло;
  8. Временни статични положения – продължителни пътувания в самолет или кола без възможност за ставане и раздвижване;
  9. Бременност – матката притиска вените в таза, което води до застой на кръвта в долните крайници. Повишеният хормон прогестерон при бременността отпуска стените на вените, с което кръвният ток се забавя още повече.;
  10. Синдром на Мей-Търнър – едната от тазовите артерии притиска минаващата под нея тазова вена и води до застой на кръвта в долния крайник.
  11. Нефротичен синдром;
  12. Автоимунни заболявания – лупус, възпалителни чревни заболявания;

Комбинацията от наднормено тегло, прием на противозачатъчни и тютюнопушене е особено рискова за развитие на дълбок тромбофлебит. Повишава се рискът и от мозъчен инсулт, сърдечен инфаркт.

Причините за дълбок тромбофлебит на горния крайник са най-често:

  1. Тромбоза при усилие, най-често в доминантната ръка на млади спортисти или работещи с еднотипни движения в раменната става (Синдром на Пейджет-Шрьотер);
  2. Централни венозни катетри.

4Как се диагностицира дълбоката венозна тромбоза (ДВТ)

Диагнозата дълбок тромбофлебит се подозира при наличие на симптомите – рязък оток на крайника, болка и напрежение.

Колкото повече рискови фактори са налични, толкова по-вероятна е диагнозата.

Дълбокият тромбофлебит се потвърждава чрез дуплекс ехография на вените на крайника, извършена от съдов хирург.

Измерването на нивата на Д-димерите чрез кръвно изследване може да служи за отхвърляне на диагнозата.

5От кои заболявания трябва да се разграничи дълбокият тромбофлебит

Оток, болка и напрежение на долните крайници се срещат при много други заболявания.

Дълбокият тромбофлебит трябва да се разграничи от оток при сърдечна недостатъчност, хронична венозна недостатъчност, посттромбозен синдром, травма, хематом, Бейкърова киста, лимфедем и др.

Прочетете статията за възможните причини за отоци на краката.

6Усложнения на дълбокия тромбофлебит (ДВТ)

Белодробна емболия - усложнение на дълбокия тромбофлебит.
Най-тежкото усложнение на дълбоката венозна тромбоза е белодробната емболия. При нея част от тромба се откъсва и се отнася с кръвния ток до сърцето и белия дроб, където запушва белодробна артерия или неин клон. Откъсването на тромба се случва най-често при раздвижване, поради което основна част от лечението е покоят на легло.

Усложненията на дълбокия тромбофлебит се разделят на ранни и късни.

Ранните усложнения включват:

  1. Белодробна емболия – откъсване на тромба или част от него от стената на вената, отнасянето му с кръвния ток до белия дроб (емболизация), където запушва клон на белодробна артерия. Потенциално смъртоносно усложнение.
  2. Ранен рецидив – ако не се лекува адекватно с антикоагуланти (лекарства “разреждащи” кръвта), рискът от повторен дълбок тромбофлебит нараства значително;

Късните усложнения включват:

  1. Късен рецидив – при прекаран веднъж дълбок тромбофлебит има повишен риск от рецидив;
  2. Посттромбозен синдром (Постфлебитен, Посттромбофлебитна болест) – при липса на лечение или неправилно такова. Появява се връщане на венозната кръв към стъпалото с повишение на венозното налягане в най-ниските части. От застоя на кръв се влошава храненето на тъканите, появяват се хронични отоци, кафяво оцветяване, уплътняване на кожата, рани и др.
  3. Белодробна хипертония – след белодробна емболия;
  4. Увеличен риск от сърдечносъдови инциденти.

7Лечение на дълбок тромбофлебит (ДВТ)

Дълбокият тромбофлебит в острата си фаза (първите няколко дни) се лекува болнично, поради риска от белодробна емболия.

Нужни са няколко дни, за да се фиксира здраво тромбът за стената и да намалее риска от откъсването му.

Консервативното лечение на дълбокия тромбофлебит включва:

  • Антикоагуланти – лекарства “разреждащи” кръвта или правилното “пречещи и да се съсирва”. В болницата се прилагат подкожно или венозно, след което през устата. Предпазват от нарастване на тромба и образуването на нови.
  • Еластокомпресия – стегнат ластичен бинт или чорап. Носи се от началото на симптомите, до края на лечението. Фиксира тромбите към стената на вената и предпазва от посттромбозен синдром;
  • Повдигане на крайника и покой – спомагат за редукцията на отока и намаляват риска от откъсване на тромба (БТЕ);
  • Венотоници – лекарства, укрепващи венозната стена. Намаляват оточността, болезнеността и др;
  • Обезболяващи.

Оперативното и интервенционално лечение при ДВТ включва:

  • Тромбектомия – оперативно премахване на тромба от вената;
  • Филтри на долна куха вена – ако има абсолютни противопоказания срещу прилагането на антикоагуланти (тежко кървене) се поставя филтър, който да спира откъснатите тромби от достигане на белия дроб;
  • Насочена тромболиза – с катетър се вкарва вещество, разграждащо тромба (тромболитик).

Дългосрочната антикоагулация и еластокомпресия са задължителни. Лекуващият съдов хирург ще определи продължителността на лечението.

За антикоагулация (“разреждане на кръвта”) се използват Синтром, Ксарелто, Еливкис, Прадакса.

Синтромът е евтин, но изисква периодичен контрол чрез кръвни изследвания и прием по специална схема според тях.

Алтернативи са Еликвис, Прадакса, Ксарелто, които са по-скъпи, но не се нуждаят от периодични кръвни изследвания и имат фиксирани дози. Цената им се реимбурсира (поема) частично от Здравната каса.

През определени интервали (напр. 3, 6 месеца) се провеждат контролни ехографии от съдов хирург, с оглед проследяване на възстановяването.

Антикоагулантното лечение се спира след контролен преглед или се продължава доживотно при високорискови пациенти.

8Прогноза на дълбокия тромбофлебит (ДВТ)

Кафява пигментация над вътрешния глезен при варикозни вени.
Кафяво оцветяване и втвърдяване на кожата (липодерматосклероза) при посттромбозен синдром след прекарана ДВТ.

Ако не се лекува дълбокият тромбофлебит, посттромбозен синдром се развива в над 90% от случаите. При него има постоянен оток, болка, кафяво оцветяване на крайника, развитие на венозни язви.

Посттромбозният синдром силно влошава качеството на живот.

Дори при правилно лечение, посттромбозен синдром се развива в до 30% от случаите в следващите години. Постоянната еластокомпресия, носена за срок, указан от съдов хирург, е задължителна.

9Трудоспособност при дълбок тромбофлебит (ДВТ)

Загубата на трудоспособност при дълбок тромбофлебит зависи от формата и симптоматиката му, дали има развити усложнения и т.н. Може да варира от 3-6 месеца, а за по-тежки форми и по-продължително.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *