200+ важни термини и примери, с които ще разбираш правилно следващите стъпки [Част 1]

Д-р Денислав Кехайов
Хипертонията е рисков фактор за хеморагичен инсулт. Изкривяване на лицето при инсулт.

В тази и следващата стъпка ще научиш някои от често повтарящите се термини.

Ще ти помогнат много, за да разбираш правилно информацията по-нататък.

За да усетиш ползата от тези термини – разгледай заболяванията в долните две епикризи.

  • Това са същите заболявания, които вече знаеш от най-честите болести, които убиват и инвалидизират българите.
  • Тези епикризи са реални. Тези хора имат по 10+ болести и усложнения.

    Когато не елиминираш рисковите си фактори навреме – формират се порочни кръгове и много по-лесно развиваш други болести и усложнения.

  • Разбираш ли какво реално им има на тези хора?
Епикриза на пациент със сърдечносъдови заболявания.
Епикриза 1.
Епикриза на пациент.
Епикриза 2.

Важни термини, които трябва да познаваш

  • ит – възпаление на орган или тъкан.

    Хепатит – възпаление на черния дроб (хепар).

    Дерматит – възпаление на кожата.

    Гингивит – възпаление на венците (гингиви).

    Артрит – възпаление на става.

    Апендицит – възпаление на апендикса.

    Миокардит – възпаление на сърдечния мускул.

    Нефрит – възпаление на бъбрека (нефрос).

    Менингит – възпаление на мозъчните обвивки (менинги).

    Важно: Възпалението има 5 външни признака – зачервено, подуто, болезнено, затоплено и с нарушена функция.

  • Контактен дерматит.
    Контактен дерматит – възпаление на кожата от контакт с никотинова лепенка.
    Гингивит - възпаление на венците.
    Гингивит горе – възпаление на венците поради натрупана зъбна плака (жълтото във венечните бразди).
    Болка в ходилото, зачервяване и оток при подагра.
    Артрит – възпаление на става. Зачервена, подута, болезнена, топла и трудно подвижна (нарушена функция).

  • графия – означава писане, описване. В медицински аспект го разбирай като снимка или изобразяване – гледаш орган в реално време.

    Рентгенография – рентгенова снимка.

    Рентгенография на белите дробове при пневмония.

    Ангиография – снимка (изобразяване) на кръвоносни съдове.

    Коронарография – снимка (изобразяване) на артериите на сърцето.

    Ехография – снимка (изобразяване) на тъкани и органи чрез ултразвукови вълни.

    Ехография на сърце (ехокардиография).

    Ехография на бъбреци и пикочен мехур.

    Ехография на периферни артерии.

  • Коронарография снимка.
    Ангиография на сърдечни артерии (коронарография). Стрелката и звездичката са запушвания. Оклузия = запушване. На мястото на стрелката ще се постави стент.
    Ехография атеросклеротична плака, калцирана на аортата.
    Атеросклеротична плака на аортата. Засенчва образа след нея, защото е калцирана – има отложен калций и е твърда и чуплива.

  • склероза – втвърдяване.

    Склерозирала артерия – втвърдена артерия.

    Склерозират често артериите на диабетици и хора с бъбречна недостатъчност.

  • атеро – кашав, мек, мастно отлагане.

    Атеросклероза – отлагане на мастни плаки в стените на артериите и тяхното втвърдяване.

    Атеросклеротичните плаки могат да се калцират → стават твърди и чупливи.

    Атеросклерозата е основна причина за инфарктите, исхемичните инсулти, исхемичната болест на сърцето, периферната артериална болест.

  • Прогресия на атеросклерозата.
    Прогресия на атеросклерозата. (1) Мастни петна → (2) атеросклеротични плаки → (3) разязвени плаки.
  • патия – заболяване, болестно състояние.

    Дископатия – заболяване на междупрешленните дискове на гръбначния стълб.

    Артропатия – заболяване на стави (артро-).

    Кардиомиопатия – заболяване на сърдечния (кардио-) мускул (мио-).

    Дископатия от фитнес, тежка физическа активност и неправилен стоеж.

  • хипер – над, свръх, прекомерно.

    Хипертония – повишено кръвно налягане.

    Хипертрофия – увеличаване на обема на тъкан или орган.

    Мускулна хипертрофия при тренировки или фитнес.

    Левокамерна хипертрофия – увеличаване на размера на лявата камера на сърцето, най-често поради хипертония (камерата работи срещу повишено налягане).

    Важно: Мускулната хипертрофия е желана. Имаш ползи от нея. Левокамерната хипертрофия след определен етап не е желана. Сърдечната камера не е бицепс, за да расте навън неограничено. Камерите задебеляват и навътре → намалява се обема им и трудно се отпускат → сърдечна недостатъчност.

    Хиперлипидемия – повишени мазнини в кръвта.

    Липидите са холестерол и триглицериди. -емия – нещо, което се отнася до кръвта.

    Фамилна хиперхолестеролемия – фамилно заболяване със силно повишени стойности на LDL-холестерола и/или триглицеридите.

  • Мускулна хипертрофия при тренировки.
    Мускулна хипертрофия. Скелетните мускули растат навън и са ограничени само от обвивките им – мускулни фасции.
    Левокамерна хипертрофия. Сърдечната камера расте навътре, намалява обема ѝ и трудно се отпуска → сърдечна недостатъчност.
    Левокамерна хипертрофия при дългогодишно и неконтролирано високо кръвно. Сърдечната камера расте навътре → намалява обема ѝ и трудно се отпуска → сърдечна недостатъчност.

  • хипо – под, поднормен.

    Хипотония – ниско кръвно налягане.

    Хипотрофия – намаляване на обема на тъкан или орган.

  • хипертоничен орган – увреден от високо кръвно налягане орган.

    Хипертонично сърце. Хипертоничен бъбрек.

    Хипертонията води до хипертонично сърце.

  • орган + недостатъчност – увреден поради някакви причини орган. Функцията му е намалена.

    Сърдечна недостатъчност (СН).

    Хронична бъбречна недостатъчност (ХБН).

    Артериална недостатъчност – стеснения или запушвания на артериите, които водят до недостиг на кръв в органа или крайника, който кръвоснабяват.

    Атеросклерозата е основна причина за сърдечната недостатъчност. При нея има кръвен застой - подути шийни вени и отоци на краката.
    Атеросклероза на сърдечни артерии → исхемична болест на сърцето → сърдечна недостатъчност → сърцето не може да изтласква ефективно кръвта → тя се застоява преди него (подути шийни вени, отоци на краката).
  • заболяване I/II/III степен или клас – стадиране на тежестта на заболяването.

    Колкото по-висока степен или клас, толкова по-тежко и прогресирало заболяване.

    Артериална хипертония I/II/III степен.

    Сърдечна недостатъчност I/II/III/IV клас.

    Стабилна стенокардия I/II и т.н. функционален клас (ФК)

  • декомпенсирано заболяване – влошаване на дадено заболяване. Силно се обострят симптомите или се появяват нови.

    Декомпенсацията често е животозастрашаваща. Най-често поради грешки на пациента или недостатъчно лечение.

    Декомпенсиран захарен диабет.

    Декомпенсирана сърдечна недостатъчност.

    Декомпенсацията изисква болнично лечение.

  • компенсирано заболяване – контролирано хронично заболяване. Симптомите са стабилни и не се влошават.

    Компенсирана сърдечна недостатъчност.

    Компенсирана артериална недостатъчност.

  • синдром – съвкупност от признаци или симптоми.

    Метаболитен синдром – съвкупност от 5 признака – повишено кръвно налягане, повишена кръвна захар и т.н., при които е повишен риска от атеросклеротични заболявания и захарен диабет.

    Синдром на Марфан. Синдроми на Елерс-Данлос.

    Наднормено тегло, затлъстяване, инсулинова резистентност, диабет.
    „Типичният“ вид на човек с метаболитен синдром и инсулинова резистентност (предиабет) – централно затлъстяване и стойности на кръвната захар 6.1-6.9 mmol/l.
  • статус пост … – състояние след нещо.

    Състоянието на пациента след заболяване, интервенция, операция или лечение.

    Състояние след инсулт.

    Състояние след ОМИ (остър миокарден инфаркт).

    Състояние след ИМИ (исхемичен мозъчен инсулт).

    Статус пост операцио про – състояние след операция за…

  • коронарен – венечен. Става въпрос за сърдечните артерии, които обхващат сърцето като венец.

    Коронарна артерия – сърдечна артерия.

    Претърпян коронарен инцидент – прекаран сърдечен инфаркт или прединфарктно състояние.

    Коронарна болест – болест на сърдечните артерии. Най-често от атеросклеротични стеснения или запушвания.

    КБС – коронарна болест на сърцето.

    Сърдечните артерии се разделят на три основни клона. Съответно коронарната болест бива едноклонова, двуклонова и триклонова КБС.

  • ангина – стягане, удушване.

    Сърдечна ангина (ангина пекторис или стенокардия) – стягаща болка в гърдите при усилие (ходене) или в покой, поради недостатъчен приток на кръв до сърцето.

    Атеросклероза на сърдечни артерии → исхемична болка при вървене или в покой (ангина пекторис = стенокардия) при усилие.
    Атеросклероза на сърдечни артерии → исхемична болка при въвене или в покой (ангина пекторис = стенокардия). Стабилната стенокардия отминава след кратка почивка. По същия начин боли и сърдечният инфаркт. Важно: Инфарктната болка не отминава 15 мин. и повече → звъниш на 112.

    Ангина пекторис бива стабилна (САП) и нестабилна (НАП).

    Стабилна ангина пекторис (САП, стабилна стенокардия) – стягащата болка в гърдите се появява винаги след определена дистация. Например 100м или два етажа стълби.

    САП не се появява в покой. Дължи се на фиксирано стеснение на артерията – най-често атеросклеротична плака.

    Стеснението при САП расте много бавно, съответно дистанцията без болка се скъсява бавно с месеци и години.

    Нестабилна ангина пекторис (НАП, нестабилна стенокардия) – стягащата болка в гърдите започва да се появява в покой или без ясна причина.

    Седиш си вкъщи и те стягат гърдите. Миеш си лицето сутрин и те стягат гърдите.

    НАП е по-силна и прогресираща спрямо САП. Нестабилната ангина пекторис (НАП) е прединфарктно и спешно състояние.

    Последователността е стабилна ангина → нестабилна ангина → сърдечен инфаркт.

    НАП често се дължи на разкъсване на атеросклеротична плака или образуването на тромб върху нея.

    При НАП е задължително болничното лечение. Оптимално ще е в инвазивна кардиология, където може да се направи спешна коронарография и поставяне на стент при необходимост.

    При установена от коронарографията триклонова коронарна болест ще се насочи към кардиохирургия за поставяне на сърдечни байпаси.

  • исхемия – липса на кръв.

    Исхемична болест на сърцето (ИБС) – болест, при която до сърцето не достига достатъчно кръв.

    Исхемичната болест на сърцето (ИБС) бива едноклонова, двуклонова и триклонова, според засегнатите сърдечни артерии. Същото като КБС.

    Исхемичен мозъчен инсулт – инсулт, причинен от липса на кръв при запушване на мозъчна артерия.

    Повечето от инсултите са исхемични. По-малка част са хеморагични.

  • хемо – кръв.

    Хеморагия – кръвоизлив (-рагия – обилно течение).

    Хеморагичен инсулт – инсулт, вследствие на кръвоизлив в мозъка.

    Хипертонията е рисков фактор за хеморагичен инсулт. Изкривяване на лицето при инсулт.
    Алкохолен запой при дългогодишен хипертоник → рязко повишение на кръвното → хеморагичен инсулт → изкривяване на лицето (спаднали ъгли на устата и клепача).
  • периферен – в периферията, далеч от центъра.

    Когато чуеш периферен – разбирай най-често крайниците – крака и ръце.

    Периферна артериална болест (ПАБ) – болест на артериите на краката и ръцете.

    ПАБ най-често се касае за стеснения от атеросклеротични плаки. Същото е като ИБС.

  • централен – разбирай го като по средата.
    Затлъстяване и метаболитен синдром.
    Централен тип затлъстяване → хронично възпаление + повишен риск от захарен диабет тип 2, инфаркт, инсулт, ракови заболявания и т.н.

    Централен тип затлъстяване – натрупване на мазнини предимно в корема, а не в крайниците („бирено коремче“).

    Централният тип затлъстяване е по-рисков от периферния за развитие на захарен диабет и сърдечносъдови заболявания.

  • некроза – умъртвяване, умиране на тъкани.

    Миокардна некроза – умиране на сърдечна тъкан.

  • инфаркт – ограничен участък с некротизирала (мъртва) тъкан.

    Инфарктите са най-често поради липса на кръв (исхемия), по-рядко поради кръвоизлив.

    Миокарден (сърдечен) инфаркт – ограничен участък от мъртва сърдечна тъкан.

    ОМИ – остър миокарден инфаркт.

    Сърдечните инфаркти се причиняват в почти всички случаи от атеросклеротични плаки и оформени върху тях съсиреци.

    Мозъчен инфаркт – ограничен участък от мъртва мозъчна тъкан.

    Мозъчният инфаркт е последствие на мозъчния инсулт.

  • гангрена – некроза на повърхностни тъкани.

    Ако можеш да видиш мъртвата тъкан (пръст, крайник) – нарича се гангрена.

    Ако не можеш да видиш мъртвата тъкан (вътрешен орган) – некроза.

    Сърдечният инфаркт води до некроза на сърдечен мускул. Не я виждаш.

    Периферната артериална болест води до гангрена на пръсти, ходила и т.н. Виждаш я.

    Тютюнопушенето е основен рисков фактор за атеросклероза. Атеросклерозата води до исхемия и гангрена.
    Тютюнопушене + възраст + нездравословна диета + повишен „лош“ LDL-холестерол → атеросклероза → тромбоза на артерия (запушване) → гангрена (тъканна смърт).
  • инсулт – удар, увреда, пристъп.

    Мозъчен инсулт – мозъчна увреда, която се дължи на липса на кръв (исхемичен инсулт) или кръвоизлив (хеморагичен инсулт).

    ИМИ – исхемичен мозъчен инсулт.

    ХМИ – хеморагичен мозъчен инсулт.

  • тромбоза – образуване на съсирек (тромб) в кръвоносен съд.

    Дълбока венозна тромбоза (ДВТ) – образуване на съсирек в дълбоки вени, най-често тези на краката.

    Дълбоките вени са между мускулите, не са тези, които виждаш подкожно.

    Артериална тромбоза – образуване на тромб в артерия, най-често върху атеросклеротична плака.

    Сърдечните инфаркти и исхемичните инсулти започват най-често като върху разязвена атеросклеротична плака се образува съсирек (тромбоза).

  • стаза – застой.

    Кръвна стаза – застой на кръвта в кръвоносен съд или орган, например при залежаване.

    Кръвната стаза увеличава риска от образуване на тромб (тромбоза).

    Хипостаза – застой в ниските части.

    Хипостатичен оток – оток в най-ниско разположените части на тялото (глезените в изправено положение, кръста в легнало).

    Възрастен човек, който не става от леглото или стола ще има хипостатични отоци. Ще има и повишен риск от ДВТ.

  • стеноза – стеснение.

    Артериална стеноза – стеснение на артерия, най-често поради атеросклероза.

    Коронарна стеноза – стеснение на сърдечна артерия.

    Малките стенози се лекуват консервативно (лекарства, начин на живот), по-големите стенози – със стентове и байпаси (операции).

  • критична стеноза – процент стеснение на артерия, при което кръвоснабдяването е значително намалено (60-75%, често ползвана граница е 70%).

    При критична стеноза задължително се преминава към интервенционално (поставяне на стент и др.) или оперативно лечение.

    Критичната стеноза е границата между консервативното лечение (лекарства) и интервенцията/операцията.

    Ако имаш критична стеноза на сърдечна артерия, ще ти поставят стент.

    Ако не е достигната критичната стеноза, вероятно ще те оставят на лекарствено лечение.

    Дали имаш стенози на сърдечни артерии или нямаш – вижда се на коронарография.

    Артериални стеснения (стенози) при атеросклероза.
    Атеросклерозата води до стеснения на артериите (стенози). Малките стеснения не водят до оплаквания. При значителни стеснения се появява болка при усилие. Тръгваш да вървиш и те стягат гърдите или краката от недостатъчния кръвоток. Трябва да спреш, за да отмине болката. Ако не се лекува навреме – големите стеснения често тромбозират → гангрена, сърдечен инфаркт, исхемичен мозъчен инсулт.
  • байпас – околен път, заобикаляне.
    Аорто-коронарни байпаси.
    Сърдечни байпаси – артерии или вени, които се пришиват и заобикалят запушванията на сърдечните артерии.

    Байпасите са вени и артерии, които се взимат от други части на тялото.

    Байпасите се пришиват преди и след запушването → кръвта го заобикаля → възстановява се кръвоснабдяването.

    Аорто-коронарен байпас (АКБ) – байпас, свързващ аортата (най-големия кръвоносен съд) и сърдечна артерия (коронарна).

    АКБ заобикаля стеснения и запушвания на сърдечната артерия.

    При триклонова коронарна болест препоръчваното лечение е поставяне на аорто-коронарни байпаси (АКБ), а не поставяне на стентове.

    АКБ х 3 = поставени са 3 аорто-коронарни байпаса.

  • стент – малка тръба, която се поставя в участък със стеснение или запушване и го поддържа отворен.
    Стент в артерия с атеросклеротична плака.
    Поставен стент на мястото на атеросклеротична плака. Изтласква я в периферията → отваря стеснението → поддържа артерията проходима.

    Стентиране – поставяне на стент.

    Коронарен стент – стент, поставен в сърдечна артерия.

    Периферен стент – стент, поставен в артерия на крак или ръка.

  • Поставяне на сърдечен стент при инфаркт.
    Поставяне на сърдечен стент при инфаркт. Стеснението или запушването се преминават с водач (нишката, снимка 1). По водача се вкарва катетър с балон и стент на върха. Балонът се раздува (снимка 2) → разтяга стента и изтласква плаката → вадят се катетъра и водача → стентът остава и държи артерията отворена и плаката встрани (снимка 3).

Приложи познанията си

Пробвай да прочетеш тази епикриза отново.

Сега разбираш ли повечето заболявания на този човек?

Епикриза на пациент със сърдечносъдови заболявания.
Епикриза 1.

Моите здравни фактори Изпълни ли стъпката?

Маркирай какво разбра и направи, за да изпълниш стъпката:

Разбрах термините в тази стъпка.

Снимки: Servier, Wikipedia, Unsplash.

Коментари 0

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.